Не се чувствам виновна, въпреки критиките, които чувам
Снимка: Guliver / iStock
Може ли майката да стои с телефон на детската площадка, да говори, да го дава от време на време на детето си, за да го забавлява. И защото подобно поведение събужда толкова много осъдителни коментари? На тази тема разсъждава Дрезден Шумакер, която е работеща и доста заета с професията си майка.
Ето нейният разказ.
Преди време заведох сина си на детската площадка. Беше прекрасен ден и планирахме да го прекараме заедно. Той срещна приятели и се заигра, а аз използвах времето, за да проверя служебните си мейли на айфона. Забелязах осъдителния поглед на една майка, която минаваше край мен.
Вдигнах поглед и ѝ се усмихнах.
В отговор тя се намуси.
Защо по дяволите такава реакция? Явно от страни беше наблюдавала, че аз ровя в телефона си, че чета нещо и не одобряваше моето поведение.
Повдигнах рамене и не знам защо започнах да се оправдавам: „Да, вероятно се дразните. Но звънят и ме търсят по работа!“
„Аз оставям телефона си вкъщи!“- отряза тя.
Ясно. А беше такъв прекрасен ден. Със сина ми прекарахме много време заедно. Този разговор и коментари буквално ме разлюляха. Чувствах се ужасна майка.
На следващия ден пак отидохме на същата площадка. Времето отново беше слънчево и ние със сина ми много се забавлявахме. Бях оставила телефон на дъното на чантата си, затиснат под мокрите кърпички, когато отново чух звъненето му.
Ненавиждах се, защото носех телефон на площадката и на всяка цена трябваше да прослушам обажданията. Наложи се дори да отговоря на някои от тях, защото в офиса беше станала авария.
Ако искате ми вярвайте, смятах, че всеки родител на площадката ме осъждаше. И точно както в комиксите, ми се струваше, че гледат към мен и ме стрелкат с гневни погледи.
Тогава вдигнах очи и се огледах. Наблизо нямаше никой. Синът ми радостно тичаше из площадката заедно с приятелите си и аз спокойно можех да се върна към работа.
Замислих се, че с гузна съвест давах телефона на сина си, за да си поиграе, докато висим на някоя опашка. Да се чака е тежко, а за 3-4-годишните вероятно е истинско мъчение. Затова и му го давах, да се забавлява. И хващайки го в ръце, той моментално се успокояваше. Седеше и се занимаваше. Да не мислите, че това ме радваше. Не. Аз се измъчвах, мислех си каква лоша майка съм – забавлявам детето си с телефон.
Винаги се обвинявах за това. А нито един родител повече не ме обвини, не ми каза нищо. Дори веднъж, когато обсъждаме „телефонните зависимости“ бях единствената майка, който призна, че изпитва чувство на вина, че го оставя на детето си.
Ние толкова често се обвиняваме, за нещо свързано с майчинството. Иска ни се да сме идеални, винаги да правим най-правилния избор и да имаме точните отговори за всяка ситуация. И, когато се съмняваме в нещо, ни обзема чувство за вина. А използването на телефони, таблети, компютри внася още повече тревоги.
Преживяваме, когато околните ни коментират.
Може би това семейство отсреща стои и обсъжда, че съм лоша майка, защото по време на обяд давам на детето да гледа анимации.
А родителите, които чакат на опашка? Те може би занимават децата си с приказки, рисунки, докато аз давам на моето таблет.
Ако и вие като мен постоянно се обвинявате, че в живота на децата ви техниката влиза от рано, е време да престанете.
Наскоро прочетох анкета – онлайн допитване с родители. 59% от тях не изпитваха никаква вина, че дават на детето си телефон или таблет, когато му е скучно.
Като възрастните родители по-лесно се освобождават от чувството за вина отколкото по-младите. В същата тази анкета 71% от тези над 45 години признават, че не изпитват чувство на вина, докато едва 29 на сто от младите са спокойни на тази тема.
Аз все още трудно управлявам чувството си на родителска вина, но ето какво мога да кажа:
Децата ни растат и растат във време, когато технологиите с бърза скорост навлизат в живота. Имаме възможност да учим, да трупаме знания и способности за обучение, комуникация, решаване на проблеми. Децата не възприемат компютрите и телефоните като сложни устройства, за тях те са част от ежедневието.
Възможно е вие да се чувствате виновни, когато дадете мобилния си на детето в ресторанта. Но ще ви мине. Всички знаят и разбират това. Защото и те са родители. И седейки на масата зад вас, също дават телефон на децата си, за да погледат анимационно филмче.
Аз престанах да се обвинявам за телефона и таблета, просто приех, че това е бъдещето, в което моят син ще живее.
Не се чувствам виновна, когато се налага да извадя телефона си на детската площадка. Защото на всяка майка често се налага да прави няколко неща едновременно. И това е напълно нормално.
Dresden Shumaker, адаптация Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари